В капана на тревожността

В днешния свят, изпълнен с изобилие от ресурси и технологичен комфорт, тревожността се е превърнала в невидим, но всепроникващ спътник на мнозина. Тя не е просто мимолетно безпокойство, а дълбоко състояние, което може да засенчи ежедневието и да ни отдалечи от самите нас. Тази тема е в сърцето на новия сериал на БНТ „Тревожност“, който черпи вдъхновение от реални истории и експертния поглед на психоаналитика д-р Огнян Димов, автор на книгата „Тревожността: причини, смисъл, разрешаване“. В предаването „Малки истории“ от 29 септември 2024 г. Янчо Янчев споделя своя път през мрака на тревожността, а д-р Димов разкрива нейните корени и пътища за преодоляване, предлагайки психоаналитична рамка за разбиране на това състояние.

Личният разказ на Янчо Янчев: Самота, себепознание и себепостигане

Янчо Янчев описва тревожността като „нещо, което не мога добре да видя в мрака“ – неясна, заливаща сила, която надхвърля конкретните страхове. Още от детството си той се сблъсква със самота, която го тласка към изолация: „Бях самотно дете в тийнейджърството. Затварях се в стаята си, мислех си за неща, които искам да се случат, но не знаех как да ги поискам от другите.“ Тази самота го кара да се стреми към съвършенство – като пример той разказва за това как решава задачи по математика с почти маниакална отдаденост, сякаш за да запълни вътрешна празнина.

Преместването му да живее в София с цел обучение в Техническия университет изостря неговото състояние. Социалните предизвикателства – различният начин на общуване и по-високите очаквания – го заливат с емоционални вълни: „Имах безсъние до 03:00-4:00-05:00 часа сутринта, изпадах в тежки депресивни състояния, страхувах се да не изгубя близки хора.“ Първоначално търси помощ от психиатър, който му предписва лекарства, но те не решават проблема. Индивидуална психотерапия при психотерапевт в Смолян, а след това в София, му позволява да започне да разбира себе си. „Осъзнах колко много ми е липсвала комуникация с друг, в която да разбера себе си“, споделя той. Терапията му помага да свърже тревожността с минали преживявания и да я интегрира в живота си.

Резултатът е трансформация: Янчо завършва инженерство, но впоследствие се насочва към психологията. Увлечен по философски текстове, психоанализа и романи, той намира в тях начин да започне да търси смисъл в това, което преживява и му се е случило в миналото. Завършвайки магистратура по клинична психология с психоаналитична перспектива, той е готов да работи с пациенти. „Успях да намеря смисъл във всичко това и да го трансформирам в нещо полезно“, заключава той. Неговата история разкрива, че тревожността може да бъде не само бреме, но и мощен катализатор за личностно израстване, особено за онези, които се вглеждат дълбоко в себе си.

Анализът на д-р Огнян Димов: Тревожността като ехо от миналото

Д-р Огнян Димов определя тревожността като състояние без видима причина на пръв поглед, за разлика от депресията, която често е свързана с конкретни събития като загуба или раздяла. „В тревожността няма видима причина, но това е само на пръв поглед“, казва той. Според него, тя е „ехо на заровени травми от миналото“ – може би насилие, сложни семейни динамики или дори начинът, по който са говорили на детето. Тези ранни преживявания оставят отпечатък, който се проявява в по-късен етап като безсъние, панически атаки или усещане за вътрешна празнота.

Д-р Димов подчертава връзката между тревожността и стремежа към съвършенство, особено при хора, които изглеждат успешни отвън. „Колкото по-успешни, толкова по-неудовлетворени“, отбелязва той. Тези хора често губят връзка със себе си, фокусирайки се върху външни цели на всяка цена. Янчо демонстрира това чрез своята отдаденост на математиката или грижата за аквариума си, където се опитва да създаде „идеална“ среда, сякаш за да компенсира собствената си уязвимост. Д-р Димов вижда в това опит да се контролира хаосът на вътрешните емоции, което обаче често усилва тревожността.

Той разграничава „градивната тревожност“ – страстта към живота – от деструктивната, която произтича от потиснати емоции. „Ние сме дух, душа и тяло. Когато не свържем тези три, ще бъдем тревожни по деструктивен начин“, обяснява той. За преодоляване на тревожността д-р Димов препоръчва терапия, която „дава яснота, а не щастие“. Той подчертава важността на „слушането на тялото“, защото то „не лъже“. Безсънието, например, не е самостоятелен проблем, а сигнал за вътрешна тревога. „Няма безсъние, има тревожност“, казва той. Други пътища включват смяна на начина на живот, медитация, йога или просто „да спрем“ – да се освободим от нуждата да контролираме всичко.

Д-р Димов акцентира и върху отговорността на родителите. Той дава пример с пациент, за когото е характерно всяка година, май месец да изпада в тревожни състояния поради травма от детството, свързана с родителски конфликт. „Голямата отговорност на всеки, който е решил да стане родител, е как говори, какво прави и какво предава на децата си“, подчертава той. Родителските грешки могат да бъдат преодолени, но някои оставят непреодолими следи, които се проявяват в тревожност години по-късно.